Храносмилателната система представлява представлява съвкупност от органи, осъществяващи приемането и механичното раздробяване на храната, нейното придвижване, химично разграждане, всмукването на хранителните вещества и изхвърлянето на неизползваните остатъци във вид на фекални маси.

Органите на храносмилателната система на БЕБЕТО са приспособени за обработка предимно на майчино мляко. Майчиното мляко съдържа моно-, ди- и олигозахариди. Също така и глюкопротеини и глюкофосфолипиди. От въглехидратите преобладава лактозата – 90% със средна концентрация между 6 и 7 g/100 ml. По време на лактацията концентрацията на лактоза се увеличава, а олигозахаридите прогресивно намаляват, докато достигнат стабилни нива. Въглехидратите са незаменими за кърмачетата като източник на енергия. Ниското съдържание на въглехидрати може да доведе до прекратяване на метаболизма, като: хипогликимия и може да предизвика претоварване метаболизма на белтъците и мастите в организма на кърмачетата. С началото на второто полугодие те постепенно се пригаждат и към усвояване на други храни. Стомаха на детето има сравнително слабо развит мускулен слой, недоразвито дъно и широк вход, в следствие на което повръщането при кърмачето е често наблюдавано. В първите месеци от живота стомаха на детето е разположен почти хоризонтално, а когато то започне да се изправя и да прекарва повече време в това положение, постепенно заема по-вертикално положение. При правилно естествено хранене стомаха на здравото дете се изправя за около 2 ч 3 часа. Във връзка със слабо развития мускулен слой на червата на кърмачето и с еластичните влакна, работата им често се разтройва. Често срещано явление са разтройство, запек и метеоризъм.

Храносмилателната система на БЕБЕТАТА не е напълно развита и несъмнено съществуват незрели функции, които са причина за малабсорбция. При децата, родени преждевременно, съзряването и активността на тънкочревните ентероцити към реабсорбцията на лактозата може да не е пълна и така да се получи частично усвояване на лактозата. Така се стига до малабсорбция на минерали и на калций. Ензимът, отговорен за усвояването на лактозата, увеличава своята активност към третия триместър на бременността, достигайки 5 пъти по-голямо съдържание. Следователно, преждевременно родените деца имат по-ниска способност за усвояване на лактоза в сравнение с нормално родените деца в термин. При децата, родени в термин, е установено, че малабсорбцията превалира с 25% при кърмачетата, хранени с майчино мляко и 31% при кърмачетата, хранени с адаптирани млека, които съдържат лактоза като единствен въглехидрат.

През периода на новороденото се наблюдава така наречената колика абдоминалис, която се появява обикновено през втората седмица на раждането и продължава няколко седмици. Болките настъпват внезапно и се придружават от силен продължителен плач със свиване и търкане на крачетата. Пристъпите се повтарят няколкократно през деня, като се засилват предимно привечер. Болките се облекчават след изпускане на газове.

Системата се състои от кухи (тръбести) органи, оформящи храносмилателния канал, и от плътни органи, представени от храносмилателните жлези. Храносмилателният канал започва с входно отвърстие- устна цепка и завършва с изходно - анус. По своето протежение той се разширява на места, на други се стеснява. Неговите анатомични отдели, свързани с определена функция са:

• устна кухина- cavum oris- гълтач- pharinx - хранопровод- esophagus
• стомах- gаster
• тънко черво- intestinum tenue
• дебело черво- intestinum crassum

Уста

С помощта на зъбите отхапваме храната и я дъвчим до получаването на каша. Слюнката подпомага смилането и прави храната по-лесна за гълтане. През целия си живот човек произвежда около 10 000 литра слюнка.

Гълтач

Гълтачът е разположен в областта на врата. Горната му част е само въздухоносен път, в средата се пресичат пътя на храната и пътя на въздуха, а през долната му част преминава само храната. Средната му дължина е 12-15см.

Хранопровод

Гълтачът преминава в хранопровода без рязка граница. Хранопроводът е тясна тръба, дълга 22-25см, която заедно с трахеята навлиза в гръдната кухина, преминава през диафрагмата и се отваря в стомаха. Лигавицата му е многослоен плосък епител. След като хапката попадне в началото на хранопровода, мускулите му се съкращават и я изтласкват в стомаха. Твърдите храни преминават за 6-8сек, а течностите за 1-2сек.

Стомахът

Стомахът е торбесто разширение на хранителния канал, в което се натрупва храната и се подлага на действието на стомашния сок и във вид на каша преминава в тънкото черво. Стомахът по форма прилича на круша, разположен е под лявата част на диафрагмата. Формата му се мени в зависимост от положението на тялото, възрастта, пола, степента на напълненост. Обемът на стомаха на възрастен е около 3 литра. Отворът на хранопровода в стомаха се нарича кардия, средната му част – тяло, а срещуположния край на кардия, където е връзката му с дванадесетопръстника се нарича пилор. В края на пилорната част има пръстовиден гладък мускул, който образува сфинктер /стегач/. Свиването и разпускането на пилорния сфинктер и перисталтичните движения на стомаха регулират излизането на храната от стомаха. Перисталтичните вълни са периодично свиване и отпускане на мускулите на храносмилателния път, при което съдържимото се придвижва по посока на ануса. Стените на стомаха имат устройство, подобно на останалите отдели на храносмилателния канал. Характерна е силната мускулатура, съставена от три слоя. Лигавицата е нагъната и съдържа голям брой жлези, които отделят стомашен сок. Стомашните жлези произвеждат солна киселина, ензими и слуз, които влизат в състава на стомашния сок. Интересно е, че солната киселина не уврежда тъканите на стомаха. Установено е, че най-вътрешня слой на лигавицата се състои от киселинноустойчиви клетки. Освен това има клетки, които произвеждат слуз, която предпазва стомашната стена от действието на солната киселина.Постъпващата от хранопровода храна се наслоява в стомаха. Пълният стомах създава усещане за ситост. Храната престоява в стомаха от 2 до 6 часа в зависимост от нейните физични качества и химичен състав. Най-малко престояват течностите, а най-дълго престояват храните богати на мазнини. Когато хапката попадне в стомаха, в нея постепенно прониква стомашен сок. Под влиянието на ензима пепсин започва разграждането на белтъците – най-напред до по-ниско молекулни съединения /пептиди/, а след това до аминокиселини. Пепсинът се отделя в неактивна форма. Активирането му зависи от солната киселина. Освен това солната киселина осигурява набъбването на белтъците и пресича белтъка на прясното мляко, което улеснява действието на ензимите. Тя има и бактерицидно действие и предпазва стомаха от възникване на инфекции. Стомашната секреция е подложена на нервна и хуморална регулация. Тя започва няколко минути след постъпването на храната в устната кухина, продължава няколко часа и зависи от физичните и химичните качества на храната.

Устройство и функции на червата

От стомаха хранителната каша се придвижва на порции към червата. Здравият сфинктер на пилора /при изхода на стомаха/ се отваря в момент, когато до него стигне силна перисталтична вълна, идваща от стомаха. Стомашното съдържимо никога не преминава наведнъж в червото при нормално храносмилане. Червата се състоят от два дяла – тънко и дебело черво.

Тънкото черво заема по-голямата част от коремната кухина. Дължината му у възрастен човек е от 5 до 7 метра. Началната част на тънкото черво се нарича дванадесетопръстник. Той има форма на подкова /или 12 напречни пръста/ и достига дължина около 30 см. В дванадесетопръстника се влива големия изходен канал на жлъчния мехур както и каналът на задстомашната жлеза (панкреаса). В дванадесетопръстника хранителната каша се подлага на действието на сока на задстомашната жлеза, жлъчката и сока, отделен от стените на червото. Движенията на чревната мускулатура подпомагат смесването на храната със смилателните сокове, улесняват всумкването й и я придвижват към дебелото черво. Лигавицата на тънкото черво се състои от кръгово разположени гънки. Тя е осеяна с жлези, които секретират сок /2-3 литра за 24 часа/, богат на ензими с алкален характер. Цялата лигавица е покрите с многобройни власинки, които значително увеличават нейната площ /около 10 пъти/ и улесняват всмукването на хранителните вещества. На 1 см се намират 3000 - 4000 власинки. Движенията, които извършва тънкото черво са два вида: перисталтични – за придвижване на храната, и махови за размесването й с чревния сок.

Дебелото черво е продължение на тънкото черво. Дълго е около 1,5 метра. Започва със сляпо черво, на долния край на което се намира червеобразен израстък наречен апендикс. Той е дълъг 8-10 см. В някои случаи се възпалява и предизвиква заболяването апендицит. Дебелото черво прави няколко извивки и преминава в право черво, което завършва с анус.

Задстомашната жлеза /панкреасът/ е разположена зад стомаха в извивката на дванадесетопръстника. Тя отделя сок, който е много богат на ензими. Панкреатичният сок съдържа и натриев бикарбонат, който неутрализира солната киселина, дошла със стомашното съдържание и осигурява алкална среда за действието на ензимите.

Ензимът трипсин има значение за смилането на белтъците, като ги разгражда до аминокиселини.

Мазнините се разграждат под действието на ензима липаза до глицерол и мастни киселини.

Жлъчката се образува в клетките на черния дроб. Черният дроб е най-голямата жлеза в човешкия организъм. Разположен е в дясната подребрена област под диафрагмата и тежи около 1500g. Той е богато кръвоснабден. Една от основните му функции, свързани с храносмилането, е образуването на жлъчен сок. Освен активиращото действие на липазата, жлъчката емулгира мазнините. По такъв начин тяхната повърхност се увеличава и се подпомага разграждането им.

От дванадесетопръстника храната попада в останалата част на тънкото черво и попада под въздействието на чревния сок. Той съдържа комплекс от ензими, разграждащи неповлияните белтъци, мазнини и въглехидрати до техните основни съставни елементи и ги подготвя за всмукване. Промените на хранителните вещества в хранослмилателния канал са първия етап от обмяната на веществата и енергията.

 Така разградените хранителни вещества попадат в лигавицата на тънкото черво, където чрез чревните власинки се извършва всмукването и попадането им в кръвта.

Всмукването се осъществява главно от лигавицата на тънкото черво. Веществата, които не се всмукват, преминават в дебелото черво. Тук става преди всичко сгъстяване на чревното съдържимо поради извличане на невсмуканата вода, както и бактерийно разграждане на някои трудноусвоими вещества /целулоза и др./. Бактериите имат значение преди всичко за образуването и всмукването на някои витамини. След продължително лечение с антибиотици чревната флора се унищожава и това води до нарушения в дейността на дебелото черво. Дебелото черво извършва от време на време движения, които придвижват съдържанието към правото черво, където то се събира и периодично се изхвърля навън. Движенията на червата и секрецията на смилателните сокове се регулира по нервен и хуморален път. Перисталтичните движения се засилват при механично дразнене, което се причинява от хранителната материя. Под влияние на киселото съдържимо, което преминава от стомаха, в лигавицата на дванадесетопръстника се отделят хормоноподобни вещества, които стимулират отделяне на панкреатичен сок богат на ензими, натриев бикарбонат и жлъчка от черния дроб. Количеството и съставът на храносмилателните сокове зависят от вида и качеството на храната. Зеленчуците, плодовете, черният хляб и други предизвикват по-силни дразнения на червата и по-силна перисталтика.

Правилното хранене осигурява нормален растеж, работоспособност, устойчивост към заболявания, хармонично физическо развитие  и т.н. Затова количеството на приетата храна и съотношението на влизащите в нея вещества и витамини трябва да съответстват на възрастта и физиологичното състояние на организма.