Образуването на повече от нормалното количество газ в червата е причина за КОЛИКИ при бебетата, което се доказва с подуване на корема, хълцане, флатуленция.

Чревните газове се образуват от гълтане на въздух или вътрестомашно, което е нормално за всеки храносмилателен процес.
Основен източник на газове е дебелото черво, където бактериите използват множество субстрати да осъществят т.нар. вторична ферментация.

При бебетата до 3-4 месечна възраст, пълноценното усвояването на лактозата има най-голям дял в образуването на газове.

Основна храна на бебето е млякото, основен въглехидрат в мялкото е лактозата (млечна захар). Лактозата е необходима, за да даде енергия на бебето. За да се усвои пълноценно лактозата необходим ензим лакатаза.

Лактоза, която е основният въглехидрат в кърмата и повечето адаптирани млека е сложна захар, състояща се от два компоненета, галактоза и глюкоза. Тънките черва на новороденто са напълно развити за да осъществят пълноценното усвояване на лактозата непосредствено след раждането. До 3-4 месечна възраст, бебето се храни само с мляко, което предполага поемането на по – големи количества лактоза. В този период от неговото развитиее се появяват и първите проблеми с нейното усвояване. Те са резултат едновременно от нейнит по – големи количества в хранан на бебето и все още незавършеното развитие на неговата храносмилатена система.

В този период се появява и т.нар. физиологична временна непоносимост към лактозата. Накратко, непоносимостта към лактозата е неспособността на организма да синтезира лактоза. Тялото прозивежда ензим, лактаза, който разгражда лактозата до глюкоза и галактоза, за да може д ая възприеме. Липсата на достатъчно лактаза може да доведе до непрекъснато плачене.

Тънкото черво произвежда чревен сок. Той съдържа ензими,които завършват разграждането на въглехидратите, белтъците и липидите. Към тези ензими спада и ЛАКТАЗАТА.

Непоносимостта към лактозата е невъзможността на тялото да асимилира млечната захар - лактоза. Това е в следствие на недостатъчност на ензима лактаза в чревната лигавица, който е необходим, за да се разгради лактозата до монозахаридите глюкоза и галактоза.

Непонисмостта към лактозата при бебетата е временна и напълно нормален етап ,съпровождащ тяхното развитие, за това и тя се нарича физиологична, нейнат поява се дължи на голямото количество млечна захар приемано с храната и несъвършенството на храносмилателната система на бебетата.

В тънките черва се осъществява 70% от храносмилателния процес при хората. Така е и при бебетата. Поетото мляко, кърма или адаптирано, следва да бъде усвоено над 70% именно там. Това трябва да направи ензима лактаза, който да рагради лактозата и да я направи лесно усвоима за организма. Голямото количество поета лактоза, затруднява неговото производство от организма и голямо количество непреработена лактоза попада в дебелото черво.

Дебелото черво е дебела тръба приемаща отпадъчна смес от тънкото черво.

Неусвоената лактоза причинява прилив на флуиди (осмоза) в дебелото черво.

Там тя е подложена на атаката на бактерии, част от микро флората на дебелото черво, при което настъпва т.нар. вторична ферментация. Резултат от тази ферментация са млечна киселина, водород и въглероден двуокис.

Тези деривати произведени от действието на бактериите водят раздуване на дебелото черво, маниращо израз в подуване, газове, болка =>КОЛИКИ.

Временната лактозна недостатъчност е важен фактор при бебетата с колики. Това е в следствие на факта, че бебето все още не произвежда достатъчните количества от ензима лактаза.

Добавянето на лактаза към млякото на бебето разгражда лактозата в шишето и бебето може да се храни без затруднения.

Коликите са нормално физиологично явление у здравите бебетата, в първите месеци на живота. Коликите са резултат от значително раздуване на червата от газовете, образувани при млечната ферментация на майчиното мляко. С раждането храносмилателната система на бебето е приспособена за обработва само майчино мляко. Майчиното мляко съдържа моно-, ди- и олигозахариди, глюкопротеини и глюкофосфолипиди. От въглехидратите преобладава лактозата (90%). Всички адаптирани млека имат подобен състава, максимално доближаващ се до майчиното мляко.Въглехидратите са тези които дават енергия на бебето през първите месеци от живота му. Ниското съдържание на въглехидрати може да доведе до нарушаване на тяхната обмяна и претоварване метаболизма на белтъците и мастите в организма на кърмачетата. Както при всички живи същества, така и при бебетата, след като има хранене има и проблемите с храносмилането. При бебетата те са свързани с непоносимостта към лактозата. Тази непоносимост е временна и се дължи повишеното количество лактоза приемано с всяко хранене. До 4 месец бебетат се хранят само с мляко. Лактоза е основният въглехидрат в кърмата и повечето адаптирани млека. Тънките черва на бебето не са напълно развити за да разградят лактозата Непоносимостта към лактозата е неспособността на организма да преработва лактоза, а това става с помоща на лактаза, ензим който разгражда лактозата до глюкоза и галактоза, за да може да бъде пълноценно усвоена. Този ензим се произвежда от тънките черва . Липсата на достатъчно лактаза може да доведе до проблеми, болка и непрекъснато плачене. Проучванията на Бар, 1984; Милър, 1990, Мълин и Бар, 1991; Левит 1996 имат един основен извод - ферментацията на неусвоени въглехидрати води до произвеждане на газове като въглероден диоксид и водород, които са причината за появата на спазматична болка у бебетата.

При бебетата до 4 месечна възраст това неусвояване на въглехидратите се нарича физиологичен временен лактазен дефицит. Това е неспособността на организма да асимилира млечната захар на прости захари (глюкоза и галактоза) поради малкото количество от ензима лактаза. Непоносимостта към лактозата у бебетата е временна, тя се дължи на : несъвършенната храносмилателна система, приема само на лактоза, като основна съставка на кърмата и адаптираните млека.

Резултатът : Неусвоената лактоза попада в дебелото черво, където под действието на бактериите се образува мелечна киселина, въглероден диоксид и водород. Когато мехурчетата с газове са много на брой, се образува пяна, която “засяда” в червата и не може нито да се изходи, нито газът в нея да се отдели или абсорбира. Чревната стена се раздува, което причинява БОЛКА = КОЛИКИ.

Когато процесът е уравновесен, т.е. храната (лактозата ) е напълно усвоена, газовете наистина се отделят от обработваната течност, но в много по – малки количества, тогава те се изкарват навън с изпръцкване, като част от тях преди това се абсорбира от стените на червата. Недопускането да заседне непреработена храна в дебелото черво на бебето освен премахване на причината за появата на колики избягва и появата на друг доста често срещан проблем при бебетата, а именно запека!

До сега всчики усилия бяха начсовени към справянето с излишните газове като конкретна причина за колики у бебетата. Нов подход коликите са усилията насочени към справянето с първопричината за появата на бебешките колики, а именно ВРЕМЕННИЯ ЛАКТАЗЕН ДЕФИЦИТ , състояние при което неразградената и неусвоена лактоза се разгражда от активността бактериите в дебелото черво отделяйки млечна киселина и водород, които причиняват подуване, газове и болка - КОЛИКИ.

При по – големи деца, непоносимостта към лактозата се появява селд прекарани стомашно чревни вирусни или бактериални инфекции, съпроводени с остра диария или повръщяне. Тогава се получава изстъргване стените на тънкото черво и за да се възтаснаови неговата функция производствао на ензими в нормални количества се изисква период от 3-4 седмици. Тогава именно се наблюдават и нейните признаци. Лактазата е един от най-чувствителните ензими и ето защо бива лесно потискан. Той бавно се възстановява, в много случаи дълго след подобряване на състоянието.Забележете, при всяко разстройство или повръщане, и в периода след него - приема на млечни храни е ограничен!

Непоносимост към лактозата има и при възрастните, но тя вече говори за сериозни нарушения в производството на ензими от организма и се налага по специализирани изследвания, специална диета, лечение.